Балконът и малката градина дават място за няколко растения, от които всяка сутрин може да се откъсне стръкче за чаша. Разликата между тези билки за чай и останалите подправки е в листата, които се берат млади и изсъхват лесно. Не са нужни специални уреди, нито голяма площ, а само няколко саксии на светло и проветриво място. Достатъчно е да се изберат видове, които понасят условията, и да им се даде време да се хванат, преди да се очаква реколта.
Повечето билки за чай идват от открити и сухи места, затова слънцето е първото условие за аромат. Ментата, маточината и мащерката растат най-добре при пряка светлина през по-голямата част от деня. На сянка растенията оцеляват, но източват стъблото, а листът остава тънък. Затова мястото се избира по слънцето, а не по гледката.
Изключение прави лайката, която понася разсеяна светлина, а на обедно слънце цъфти по-кратко. Маточината също издържа полусенче, ако почвата не изсъхва до прах. Разликата е важна, когато балконът е обърнат на изток или е засенчен от сграда. Тогава се избират тези два вида. Ментата и мащерката се местят на по-отворено място, дори на съседния перваз.
Ориентацията на балкона се проверява още преди покупката на саксии. Южната страна дава силна светлина и жега, която изсушава малките съдове за един ден. Западната е мека сутрин и гореща следобед, а северната е подходяща само за лайка и маточина, които понасят сянка и рядко съхнат.
Ментата е най-бързата и най-щедрата от петте. Тя пълзи с корените и за един сезон изпълва съда, затова ѝ трябва отделна саксия. Листата се берат през целия сезон, а чаят от тях е мек и освежаващ. Единствената грижа е да не цъфти, ако искаме силен аромат.
Маточината изглежда скромно и расте като буца, но дава нежен лимонов вкус. Тя обича влага и леко засенчване, затова е добър избор за балкон, който не вижда много слънце. Листата се берат преди цъфтежа, докато са меки. След цъфтежа растението се подрязва ниско и пуска нови стръкове до есента.
Мащерката е най-издръжливата и най-ароматната от петте. Тя иска бедна, рохкава почва и малко вода, а излишната влага в тежък съд я убива по-бързо от сушата. Бере се с дръжките, защото листата са дребни и се губят при отделяне. Едно растение стига за цяла зима. Условието е да се реже редовно, за да остане нисък и гъст храст.
Градинският чай, известен още като салвия, има силен и леко горчив вкус, който се харесва на едни и не на други. От него се взема малко, за да не превземе чашата и да не заглуши останалите билки. На сухо място растението живее години, а на мокро изгнива още през първата зима.
Лайката е последната от петте и единствената, която се бере с цветовете. Тя пониква от семе и се сее направо на място, защото не обича преместване. Цъфти продължително, ако отворените главици се събират редовно. За чай се вземат напълно отворените цветове в сухо време, а пъпките се оставят да доцъфтят.
Саксията трябва да има отвор на дъното и да е по-дълбока, отколкото изглежда нужно. Малкият съд изсъхва бързо и се нагрява от стените, а коренът страда и в жега, и в студ. За ментата и маточината е нужен по-голям обем, защото те растат настрани и искат място за корена. Мащерката и градинският чай се задоволяват с по-малък съд, стига водата да изтича свободно.
Почвата се смесва от градинска пръст, компост и малко пясък, а чистата пръст от лехата се сбива в саксия и коренът остава без въздух. Компостът дава храна, а пясъкът държи сместа рохкава. Ако сместа е тежка, водата стои отгоре и се появява плесен по повърхността.
Отгоре се оставя празно място до ръба, за да поема водата при поливане. Мулч от камъчета или кори пази повърхността от изсъхване, но не трябва да покрива стъблото. Пръстта се подменя частично всяка пролет, без да се разравя целият корен. Така коренът диша и не загнива при обилно поливане.
Листът се бере преди цъфтежа, когато растението е вложило всичко в него. При ментата и маточината това е времето на буйния растеж, от късна пролет до началото на лятото. Тогава ароматът е най-силен, а листът изсъхва равен. След цъфтежа вкусът се променя и част от маслата се губи.
Беритбата се прави сутрин, след като росата се е вдигнала, защото мокрият лист не съхне равномерно и лесно мухлясва. Реже се с ножица или се откършва с нокът, без да се мачка тъканта. Най-добре е да се вземат връхните листа, а долните да останат на растението.
От едно растение се взема не повече от една трета наведнъж, иначе коренът остава без листа и спира да расте. При мащерката и градинския чай се режат цели стръкове, а при лайката само главиците. Беритбата се повтаря на няколко седмици, докато растението пуска нови връхчета.
Листата се сушат на сянка, на проветливо място, разстлани на един слой. Слънцето избледнява цвета и отнася аромата. Стаята трябва да е суха, а листата да не се допират едно до друго. Процесът отнема няколко дни и е завършен, когато листът се чупи с пукот.
Сушените билки се пазят в стъклени буркани с плътен капак, на тъмно и хладно. Хартиената торбичка е удобна, но пропуска влага. Всеки вид се съхранява отделно, за да не се смесват ароматите, а бурканът се подписва. Съдът се държи далеч от котлон и от пряка светлина.
Чаят от собствени листа не е по-силен от купения, но е по-прясен и се знае какво има в чашата. Достатъчно е да се започне с два вида, които виреят на мястото, и да се добавят други, когато първите се хванат. Опитният познавач на билките съветва да се бере само растение, което се разпознава без колебание.